Модерна и безопасна апаратура за изготвянето на техническите експертизи и обследвания

• За изготвянето на техническите експертизи и обследвания на строителните конструкции БЕК използва съвременна апаратура за безразрушителни изпитвания, която ни позволява да установим състоянието на строителните конструкции без да оставяме по тях никакви следи и белези.

• Основната апаратура се състой от:
  • скенери за установяване на разположението и диаметъра на армировка, както и на бетоновото й покритие,
  • склерометри за определяне на якостта на бетона на базата на повърхнинната му твърдост.

• Освен изброените уреди, БЕК разполага и със следната техника:
  • 3D лазерен скенер (Leica BLK360) за архитектурно заснемане на сгради със сложна конфигурация и детайли с точност до сантиметър;
  • уреди използвани при обследването на носещите конструкции за откриване на корозия по армировката, за откриване на пукнатини в бетона и още много други в зависимост от конкретния обследван обект.

• Всички методи, които използваме по време на експертизите и обследванията са напълно безвредни и безопасни за сградите и техните обитатели.

Безразрушително изпитване на бетона 

При конструктивните обследвания за изготвяне на технически паспорт, най-често класът на бетона се определя по без разрушителен метод, при спазване на условието якостта на натиск на бетона на място да бъде по-голяма или равна на минималната му характеристична якост на натиск, коригирана със стандартното отклонение на якостта на натиск на бетона.

Изпитването се провежда върху характерни и достъпни участъци от носещата конструкция на сградата. В повечето случаи се използва уред - склерометър “Schmidt” тип N, в съответствие с изискванията на БДС EN 12504-2:2012 „Изпитване на бетон в конструкции. Част 2: Изпитване без разрушаване. Определяне на големината на отскока”, а оценката на получените резултати се прави по БДС EN 13791:2007/NА:2011 “Оценяване якостта на натиск на бетона на място в конструкции и готови бетонни елементи. Национално приложение (NA)”.

Изискванията на стандарта са изпитването да се проведе на сухи повърхности които са били в контакт с кофража и положителна температура на въздуха и бетона. За изпитването се избират достъпни открити повърхности, като за всеки обследван елемент се избира поле с площ от 100 до 400 cm2, след което на всяко поле се нанасят минимум 10 удара с уреда и се измерват съответно толкова отскока от бетонната повърхност.       

След статистическата обработка на така получените резултати, от Таблица НА.6 на стандарта се отчита якостта на натиск от стандартната зависимост за склерометъра на Schmidt. Това се прави, след като големината на отскока се коригирана със зависимостите по таблица НА.4, за положението на уреда, по време на изпитването. 

От тази таблична стойност се получева якостта на натиск на бетона на място, чрез умножаване с коефициента за съгласуване на уреда К, в който задължително е отчетена и възрастта на пробните тела по време на определянето му. Определянето на изискваните от стандарта параметри на уреда – коефициент за съгласуване - К и корекционен коефициент за стандартно отклонение – Кs, е направено при лабораторни условия в зависимост от изискванията на стандарта със стандартен брой кубчета на възраст 28 дни. Определянето на тези коефициенти касаещи конкретния уред се прави не повече от една година преди обследването. 

Определяне на дълбочината на карбонизация на бетона

Степента на карбонизация на бетона се определя въз основа на визуален и измерителен контрол в съответствие с изискванията на БДС EN 14630:2007 „Продукти и системи за предпазване и възстановяване на бетонни конструкции. Методи за изпитване. Определяне на дълбочината на карбонизация на втвърден бетон чрез фенолфталеинов метод“.

Визуалният контрол обхваща: положение и вид на пукнатините, изменение на цвета на бетона, разрушение на бетоновото покритие, промяна на структурата на бетона и други визуални наблюдения. Измерителният контрол обхваща: състояние на бетоновото покритие и наличие на характерни пукнатини в него, изследване промяната на рН на бетона, широчина и дълбочина на пукнатините, изчислителни критерии за промяна структурата на бетона, плътност на бетона и промяна на якостта на натиск.

За да е в състояние да осъществи защитното си действие спрямо носещата армировка в стоманобетоновото сечение, бетонът трябва да притежава “течна фаза” или циментов камък с водороден показател рН по висок от 11,8. Тази стойност на водородния показател се поддържа от наличието на калциев хидроксид (калциева основа), получен от основното взаимодействие на минералите на цимента с водата, при условията на бетон с достатъчна плътност. Тази силна основа създава тънък окисен слой по повърхността на армировката, чрез който я предпазва от корозия. По този начин бетонът създава една пасивираща среда, в която работи носещата армировка в стоманобетоновото сечение и не позволява развитието на корозионните процеси по повърхността на стоманата.

Въздействието на експлоатационната среда, води до взаимодействие на калциевия хидроксид от структурата на циментовия камък с въглеродния диоксид от въздуха или течната експлоатационна среда. В резултат на протичащите химически реакции водородният показател на “течната” фаза на бетона намалява във времето, т.е получава се неутрализиране на “течната” фаза, с което се създават условия за нарастване на интензивността на корозия на армировката в бетоновото сечение. При не плътна структура на бетона процесите протичат с по-висока интензивност.

Дълбочината на карбонизиралата зона на бетона, до която армировката не е защитена от корозия, се определя чрез изрязаните от бетона ядки или чрез отстраняване на част от защитното бетонно покритие на армировката на стоманобетонните конструктивни елементи и обмазване на образувалата се повърхност на бетона с 0,1 процентов разтвор на фенол фталейн в спирт. За степента на неутрализация на бетона се съди по оцветяването. Неутрализираният бетон остава с непроменен цвят докато некарбонизираната част, която е със запазена висока алкалност, се оцветява в лилаво червено. Дълбочината на неутрализация се дава в “mm” от повърхността на елемента, като се сравнява с дебелината на бетоновото покритие на армировката.

Измерване на дебелината на защитното бетонно покритие и заснемане на разположението и диаметъра на армировъчните пръти

Заснемането на разположението и диаметъра на армировъчните пръти (надлъжни и напречни) в стоманобетонните сечения се извършва в съответствие с изискванията на BS 1881-204:1988 „Testing concrete. Recommendations on the use of electromagnetic covermeters”.

Дебелината на бетоновото покритие, положението и диаметърът на армировката от конструктивните елементи се установяват с помощта на „Ferroscan PS200“, производство на Hilti. Бетоновото покритие се определя с достатъчна точност при минимален диаметър на дълбочина до 100 mm. Бетоновото покритие на армировката, съгласно проспектните данни на уреда се определя с точност както следва: - при бетоново покритие до 50,0 mm - ±1 mm; при бетоново покритие над 50,0 mm - ± 5 mm.

Минималният диаметър на сканиране на армировъчната стомана е 6 mm, а максималният 36 mm. Диаметърът на армировъчните пръти се определя при бетоново покритие до 50,0 mm с точност както следва: - при армировъчни пръти с диаметър до 14 mm - ± 1,5 mm; при армировъчни пръти с диаметър над 14 mm - ± 2 mm. При необходимост, класът на армировъчните стомани се установява чрез разкриване на бетона в зоната, където се намира наличната надлъжна или напречна армировка.

Използване на специализирана апаратура, с която се установява безразрушително якостта на бетона и местоположението на армировката